Общо погледнато поргнозите за бъдещето са мрачни.
Повишаването на лихвените проценти е необходима, но недостатъчна мярка за борба с инфлацията. За да намалят инфлацията до 2 процента, централните банки трябва значително да намалят своите баланси, което все още не се е случило в местна валута, а правителствата трябва да намалят разходите, което е много малко вероятно.
Най-предизвикателната пречка също е натрупването на дълг. Така наречените експанзионистични политики не са били инструмент за намаляване на дълга, а по-скоро за увеличаването му. През второто тримесечие на 2022 г., според Института за международни финанси (IIF), съотношението глобален дълг към БВП ще се доближи до 350 процента от БВП. IIF очаква съотношението глобален дълг към БВП да достигне 352 процента до края на 2022 г.
Глобалните емисии на дългови инструменти с висока доходност се забавиха, но остават високи. Според МВФ общото емитиране на европейски и американски високодоходни облигации достигна рекордните 1,6 трилиона долара през 2021 г., тъй като предприятията и инвеститорите се възползваха от все още ниските лихвени проценти и високата ликвидност. Според МВФ емитирането на високодоходни облигации в Съединените щати и Европа ще достигне 700 милиарда долара през 2022 г., подобно на нивата от 2008 г. Целият рисков дълг, натрупан през последните няколко години, ще трябва да бъде рефинансиран между 2023 г. и 2025 г., което изисква рефинансиране на над 10 трилиона долара от най-рисковия дълг при много по-високи лихвени проценти и с по-малко ликвидност.
Moody’s изчислява, че падежите на корпоративния дълг на Съединените щати ще възлизат на общо 785 милиарда долара през 2023 г. и 800 милиарда долара през 2024 г. Това увеличава падежите на федералното правителство. Съединените щати имат 31 трилиона долара неизплатен дълг със среден матуритет от пет години, което води до 5 трилиона долара нужди от рефинансиране през фискалната 2023 г. и бюджетен дефицит от 2 трилиона долара. Знаейки, че федералният дълг на Съединените щати ще бъде рефинансиран, увеличава риска от изтласкване и ликвиден стрес на дълговия пазар.
Ако смятате, че проблемът в Съединените щати е значителен, ситуацията в еврозоната е още по-лоша. Правителствата в еврозоната са свикнали с отрицателни номинални и реални лихвени проценти. Повечето от големите европейски икономики са емитирали дълг с отрицателна доходност през последните три години и сега трябва да рефинансират при значително по-високи проценти. Франция и Италия имат по-дълъг среден матуритет на дълга от Съединените щати, но техният дълг и нарастващи структурни дефицити също са по-големи. Morgan Stanley изчислява, че през следващите две години големите икономики в еврозоната ще се нуждаят от общо 3 трилиона долара рефинансиране.
Макар и при по-високи проценти, правителствата ще рефинансират дълга си. Какво ще стане с бизнеса и семействата? Ако се добави количествено затягане към дефицита на ликвидност, вероятно ще настъпи кредитна криза. Проблемът обаче не е в повишаването на лихвените проценти, а в самодоволството на прекомерното натрупване на дълг.
Целият излишък от непродуктивен дълг, емитиран по време на период на самодоволство, ще изостри проблема през 2023 г. и 2024 г. Дори ако рефинансирането се случи гладко, но при по-високи разходи, въздействието върху новите кредити и иновациите ще бъде огромно ще доведе до по-слаб растеж и намалена производителност в бъдеще.
Анализа е напарвен от Даниел Лакал
Общо погледнато поргнозите за бъдещето са мрачни.
E-commerce-bg.com Всички права запазени © 2025